Убийството на една красавица

Колко симптоматично е унищожаването на архитектурната перла на „Цар Асен”

Иво Дернев

„Архитектурен шедьовър пред разруха”. С такова заглавие на 27 януари, 2015г., сякаш предизвестихме какво ще се случи с паметника на културата на ул. „Цар Асен”, на който сме посветили цяла поредица от публикации. Към днешна дата, близо две години и половина след първото ни заглавие по темата, красавицата зад бившия Партиен дом е мъртва. Убийството бе извършено по особено жесток начин, пред очите на всички и някак с мълчаливото съгласие на институциите. Казусът всъщност е симптоматичен за болната ни държава, за неработещите механизми в нея, за пълната безнаказаност, за тежките форми на апатия в обществото ни, за липсата на памет, липсата на естетика, липсата на ценности. Една малка архитектурна красавица и толкова много послания около нерадостната й съдба.

„ Пловдив е на път да загуби още един архитектурен диамант. Една от най-красивите сгради под тепетата е пред тотален разпад. Къща-бижу, намираща се на ул. „Цар Асен”, срещу бившия ресторант Скерцо, всеки миг може да се сгромоляса. Големи късове от фасадата на сградата вече са се откъртили. Покривът е пробит от огромна дупка, от която безпроблемно влагата прониква и буквално изяжда постройката”, написахме в началото на 2015 г.  и маркирахме проблема. Няколко дни по-късно ви информирахме, с нотка на надежда, че има проект за реставрация на великолепната сграда. Той бе одобрен от НИНКН и включваше  съхраняване и укрепване на цялата фасада, предвиждайки и надграждане върху съществуващата постройка.

„Частни инвеститори бутнаха паметник на културата неправомерно”. Това е заглавието ни почти година по-късно, в публикация на 10 февруари, 2016г. Багерите минаха и унищожиха голяма част от онова, което инвеститорите бяха длъжни да запазят. Научихме кой е инвеститорът – собственичката на Лекси Жанет Павлова. След нашата публикация се активира инспекторатът към Министерството на културата. Лично сезирахме прокуратурата. Подадохме сигнал до районния тогава прокурор и член на новия ВСС от преди два дни Гергана Мутафова. Тя придвижи сигнала ни към Окръжна прокуратура, тъй като ставаше въпрос за престъпление от общ характер, което е от компетенцията на по-горната инстанция в обвинението. Бе образувана  преписка за деяние, което според Наказателния кодекс е престъпление. В  Чл. 278б. (1) от НК се казва, че който противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до две хиляди лева, както и с обществено порицание. 

След събарянето цялата архитектурна гилдия наддаде вой, а починалият на 20 януари тази година  главен архитект Румен Русев ни каза тогава само „Не ме интересува”, с което заяви ясно позицията на общината в този и много други подобни случаи.

Резултатът от гнева ни тогава бе почти нулев като ефект. Нямаме информация за резултат от образуваната прокурорска преписка за престъпление по Закона за културното наследство. От Министерството на културата санкционираха административно инвеститора с ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА (толкова е кръвнината за убийството на културен паметник) и го задължиха да запази онова, което оцеля след багерите.  Но и то не бе съхранено в цялост. Преди около две седмици строителните дейности на обекта се възобновиха, а половината от останалата здрава фасадна част бе разрушена. Такъв бил проектът, обясниха ни на място.

Теренът около клетата останка от архитектурното бижу вече се бетонира, а тя стърчи някак гротескно. Колкото и да е малка, изглежда като колос, но на глинени крака. Очакваш всеки миг да се предаде и да падне.  Но седи там като веществено доказателство за жестоко убийство. Едно от многото подобни. И сякаш казва: „Аз бях дотук, коя ли е следващата жертва”.